You’re waiting for your fuckin Birthday to be happy,aren’t you ?
It’s the same old thing every day since you’re 16.You wake up,you drink cofee,you smoke,
you’re listening depressing music and you are searching again and again the fuckin meaning
of all these words above.Who are you? What are you?
Every day is exactly the same.Either you’re happy or sad.You’re gettin old every second,
you’re life is running out every moment.
You fuckin masturbate,you have sex,you drink a lot and puke,you smoke pot,you’re a piece of
shit.What’s your purpose? You’ll be at 30 some day and you’ll have the average payed job,
an average good-looking wife,an average house,an average fuckin life. So what’s your purpose
again for Christ’s sake.All of your life is fated.You can’t do anything great,anything
that would change the world.You’ve lost your childhood,but you’ll have the best 10 years of your
life…you’ll masturbate,you’ll have sex,you’ll drink a lot and puke,you’ll smoke pot and
you’ll still be a piece of shit.Everything’s meaningless.There isn’t a perfect life.
The utopian love that you desire doesn’t exist.You can’t stand you’re family sometimes…
most of the times.And what about health? Thank God,you’re in good health.
So…when you’ve lost all your ideals what can you do ? What should you fight for ? What
should you wait for ?

Със счупено стъкло сърцето е пропито,
парещи сълзи стичат се безспирно,упорито.
Не са способни обаче те да го разтопят,
сърцето и ледено е,не бие вече то за него.
И болката тупти
и той крещи,
но никой го не чува…
най-малко тя…

Да,той бе толкова щастлив,
да те се допълваха толкова красиво…
Но всичката красота погина,така нелепо,необяснимо!
От приказния сън във Рая,той събуди се във Ада…

Красивата дъга изпепели света му,
болка и сълзи превзеха дори съня му!
Той болен е от рак…няма лек за него.
Рак убиващ всичко красиво в него…

You told me all these dirty secrets.
Burning down my soul.
I’m stuck in this place,
and no one haves the key.
Will you let me die here ?

Maybe some day I’ll get free.
Maybe some day the sun won’t shine so dark.
Everything’s meaningless,everything’s mindless.
All we have gained is all we have lost.
If I’m the moon,you are in another universe.

Now I’m drowning in the tears of my lonelyness.
Now the rats are eating the pieces of my freedom.
I’m bloated,I’m soiled
I’m a victim of lying morality.
I’m the prisoner of my own mind’s fortress…

И все пак…помни ме !
Запази си поне една снимка
и после ме продай,не ми пука !
Отдавна се къпя в дъжд от самота.
Събирам късчета останали от нашата любов.

Ето…оставяш ме на студената земя.
Оставяш ме гол и унизен.
Оставяш подобието на човек,което ти създаде.
Идват за мен,студените тела,чувам ги !
Опитвам се да бягам…падам.

Продаде ме…и какво спечели ?
Живееш в света си от илюзии.
Въвлече ме във него без да питаш.
До кога ще продължаваш да въвличаш ?
До кога ще продължаваш да не обичаш ?

Продаде ме…и получи каквото искаше.
Колко дълго ще ти стигне този път ?
Дали ще е по-умен от мен и ще избяга.
Дали и него ще заключиш в двореца ти от илюзии ?
Има ли значение,нали и мен продаде…

Безкраен момент…
Срещаме погледите си.
За теб съм вече чужд,за теб съм непознат.
Искаш да те пусна,не…недей !

Ще погледна в себе си,
не може да си виновна само ти.
Но освен,че те обичах,друга вина намираш ли ?
Искаш да те пусна,чакай…спри !

Целувам те последен път.
Не целувам устни,целувам лед.
Лед,горящ преди във силен пламък…как така загасна ?
Искаш да те пусна,обичам те…отивай си !

Не мога да повярвам,
някой толкова да ме съблазнява.
Не мога да се спра,
от теб не мога да избягам.

Как го правиш,как ме омагьосa?
Не вярвам в химията,тя е прекалено бедна.
Не вярвам в думите,те са слаби за да го опишат.
Тук ли съм,съществувам ли,или се рея някъде из небесата ?

Мога да го правя вечно.
Да лежа тук до теб и да гледам голото ти тяло.
Мога да те вкусвам още и още,
искам да те вкусвам…
Искай всичко,ще ти дам всичко…всичко от мен.

Хайде вземи ми всичко…
Преласти ме!Задоволи ме!
Изстискай всичко от мен.
Изстискай достойнството ми,морала ми,
не ми пука…нали съм тук и съм с теб!

Строшихме главата му,
пълна с празни ценности и идеали.
В какви глупости вярва
любов,чест и морал.

Нима има ги днес?
Какъв глупак!
А наричаше нас ограничени.
Боже прости му!

Та нали ние живеем добре.
Ние живеем лесно.
Ние сме много.
Да убием алтернативата,
нека всички са като нас !

Усещаш ли вятъра?
Сякаш ни кани…
Целувам те скъпа.
Сблъсък на електрони.

Та нали това сме и ние…
всичко е атоми,йони.
Сега ще разпръснем нашите!
Към вечността…

Момент на красота,
момент на самота,
момент на болка,
момент на вечен покой…