…

Пъстрата дъга падна от небето сива.
Всичко се смрази,нищо вече не е красиво.
Стои самотен той,
гледа края на света си.
и мисли си и мисли…да посегне на плътта си!

Със счупено стъкло сърцето е пропито,
парещи сълзи стичат се безспирно,упорито.
Не са способни обаче те да го разтопят,
сърцето и ледено е,не бие вече то за него.
И болката тупти
и той крещи,
но никой го не чува…
най-малко тя…

Да,той бе толкова щастлив,
да те се допълваха толкова красиво…
Но всичката красота погина,така нелепо,необяснимо!
От приказния сън във Рая,той събуди се във Ада…

Красивата дъга изпепели света му,
болка и сълзи превзеха дори съня му!
Той болен е от рак…няма лек за него.
Рак убиващ всичко красиво в него…

~ by str8 on December 15, 2007.